В моето село
Мойто село безлюдно е днес. Пустота.
Ала още в покоя блести красота…
По полята цикория синя цъфти,
край реката пчела
с песен прежна лети…
Домовете изчезват и мъка кълни.
Полудява ракита в самотните дни.
Всички тръгнаха. Никой не виждам отпред,
няма вече приятелски
топъл привет.
Само вятърът палаво с порив възбог
и с коприва обраслият сипей широк
доразказват за моите старци. За тях
вдига пътят забравен
отдавнашна прах…
|
|
http://literaturensviat.com/?p=99521
Мы в Телеграм